55 СОУ ПЕТКО КАРАВЕЛОВ
Петко Каравелов е роден в Копривщица на 24 март 1843 година в семейството на Стойчо и Неделя Каравелови. Завършва право в Московския университет и след Руско-турската война през 1878 година се завръща в Отечеството на 35-годишна възраст. Започва най-активният период в живота му-израства като държавник, партиен водач, дипломат, публицист, преводач. Участва в изграждането и укрепването на следосвобожденска България.
Заедно с Драган Цанков и Петко Р. Славейков, Петко Каравелов е сред лидерите в Учредителното народно събрание – 10 февруари 1879 г.
Пламенен оратор, той се налага като една от най-ярките личности по време на дебатите, поддръжник на идеята, че законодателната инициатива трябва да принадлежи на Народното събрание, правата на монарха да са ограничени в сферата на изпълнителната власт.
Петко Каравелов е фанатично предан на парламентарната демокрация. Неговото държавническо кредо е: “На държавния мъж не е позволено да върви към неизвестното”. И той е последователен, настоява за умереност, ненавижда партизанщината в политиката. Поставя основите на българското финансово законодателство, участва в създаването на Народната банка, открива Статистическото бюро при Министерството на финансите, създава Сметната палата. На критиците в Народното събрание отговаря с реч от хумор и лиризъм.
Конспирациите, превратите, насилието са далеч от идеите и практиката на Петко Каравелов. Той няма амбиции да се “венчае” за властта. Министър-председател на четири кабинета в новата история на България, той винаги поема управлението с доверието на мнозинството в парламента и е готов да се оттегли, ако загуби.
Дори след побоя в Черната джамия, където попада за несъгласие с управлението на Стефан Стамболов, той твърди пред чуждестранните журналисти: “Насилие?! В моето Отечество не стават такива работи”.
По време на неговото управление утвърдените от Конституцията права и свободи на гражданите строго се зачитат. Всеобщият подем, който България преживява в началото на XX век, е признание за усилията на правителствата на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Петко Каравелов. За тях Симеон Радев подчертава: “Стамболов и Каравелов се допълваха. Единият владееше над Либералната партия чрез мощта на словото, другият – чрез престижа на мисълта”. Държавническата дейност на Петко Каравелов се основава на три принципа – конституционен ред, вътрешна самостоятелност и сътрудничество с Русия. В продължение на две десетилетия той работи за изграждане на държавната машина, за икономически напредък и за укрепване на международното положение на България. Петко Каравелов се оказва държавникът, необходим в годините на изграждане и утвърждаване на нова България в Европа.
