ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ, Загорци
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ, Загорци води своето начало през далечната 1879 г., за да посрещне малките възпитаници на заселилите се българи от Беломорска Тракия и областта
извор на знание ново село | Регистър на училищата (40)
Училища 352-360 от 414
Средно училище Св. Климент Охридски, Ракитово
Средно училище Св. Климент Охридски е учебно заведение в град Ракитово, област Пазарджик. Най - голямото средно училище в община Ракитово. Води началото си от далечната 1865 година, отв
Средно училище Св. Паисий Хилендарски, Златица
Средно училище Св. Паисий Хилендарски, Златица е учебно заведение с дългогодишна история, отворило врати, за да посрещне своите жадни за знание възпитаници, поемащи по пътя към новото, непознатото, не
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, Беслен
Основно училище Гоце Делчев се намира в село Беслен, община Хаджидимово, област Благоевград. Учебното заведение носи името на великия български революционер, водач и идеолог Гоце Делчев. Училището е с
Основно училище Неофит Рилски, Копривец
Основно училище Неофит Рилски, село Копривец е средищно училище. Освен децата от селото, в училището се обучават и деца от съседните три села - Лом Черковна, Дряновец и Бистренци. За
Основно училище Св. Солунски братя, Крамолин
Основно училище Св. Солунски братя, Крамолин се причислява към община Севлиево, област Габрово. Учебното заведение носи името на велики български просветители, създатели на българс
ОУ НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, Стеврек
Село Стеврек е разположено в Североизточния регион на България, Община Антоново, Област Търговище. В село Стеврек се намира Основното училище, което носи името на великия български поет Никола Йонков
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ ОТЕЦ ПАИСИЙ, Долно Камарци
Основно училище Отец Паисий се намира в село Долно Камарци, община Горна Малина, област София. Общообразователно училище, с курс на обучение от първи до осми клас. Учебните занятия с
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, Попица
Първото училище в село Попица е открито през 1872 година. Тогава учебното заведение е наричано „Турското“, тъй като бошинството обучаващи се са били българомохамедани и по-малко българи.