Средно общообразователно училище Христо Ботев
Средно общообразователно училище Христо Ботев
Началото на образователното дело в село Кочериново е поставено през 1856 година. Най-напред училището се помещава в частна къща с 4 отделения. Учениците са учили в 2 слети отделения с двама учители без прислуга. Те са дежурствали по ред да метат и проветряват стаята. Учителите са с прогимназиално образование без педагогическа подготовка. Същите получават месечни възнаграждения след уговорка с кмета. По-късно с назначаването се заема училищното настоятелство, а утвърждаването на назначенията става от Окръжна училищна инспекция. Така учителите преминават на държавна издръжка.
През 1894 г. се събират отделенията в една обща сграда, на чиито терен е построено училището. На следващата година селото получава помощ от Окръжна постоянна комисия град Кюстендил и се построява ново училище с 3 учебни класни стаи и 1 учителска стая.
През 1900 г. е провеждано и вечерно обучение за ограмотяване на населението.
Към 1919 г. учебните стаи едва задоволяват нуждите на училището. На годишния акт, директорът на училището Йосиф Иванов обръща сериозно внимание на родителите, че ако не се вземат мерки за осигуряване на учебни стаи, прогимназията ще бъде закрита. В същата сграда се помещава и общината. Тя взима решение да се настани в митницата. По този начин се осигуряват още 3 учебни стаи.
Нарастването на населението и броя на учениците става причина да се вземе решение за строеж на нова училищна сграда.
Учителството в Средно общообразователно училище Христо Ботев е динамиката в образованието. Съчетава традиционното с новото образователно дело и уверено предава щафетата. То е сърце, което носи образователна светлина, а многобройността му не позволява изброяване на имена, а само едно определение - дръзновени учители.
