Създадено на 5 март 1922 г. като Красноселско народно читалище, от 7 март 1950 г. Общото събрание с адмирации го преименува на името на хуманиста и поета със световна известност, посмъртно носител на Нобелова награда за мир – Никола Вапцаров.
Нашето читалище е създадено във време, когато на българското читалище се е гледало като на живо огнище, което да поддържа вечният пламък на народния дух и народната просвета.
Неспокойният дух на българския възрожденец Коста Илиев-земеделец, един от учредителите и основатели на БЗНС и член на първия му Управителен съвет, запалва искрата в сърцата на група млади ентусиасти. През 1920 г. заедно с тях и будни, родолюбиви граждани от кварталите Красно село, Павлово и Овча купел, той създава културно-просветен комитет и подготвя създаването на единствената самобитна форма за всенародно просвещение – читалище. Към идеята да имат свое културно огнище се присъединяват и младежите от спортен клуб „Борислав“.
Като народен представител в XIX –то Обикновено народно събрание, Коста Илиев успява да издейства в дар 15 дка държавно място, утвърдено с Указ №1 от 01.01.1921 г. на Цар Борис III, за построяване на първоначално училище и прогимназия, читалище и черква.
Понеже по това време държавата не е отпускала средства за строеж, Коста Илиев, като пръв председател на читалището, отправя призив за помощ към родолюбивите граждани от района и започва събирането на средства за читалищна сграда. Така с волни пожертвования и доброволен труд през 1930 година се построява читалищният салон, а до 1938 г. и прилежащите към него пристройки за библиотека и основни дейности на читалището. И днес това е сградата на читалището носеща архитектурата на стара София. В нея продължават да се развиват нови поколения участници в обогатените дейностите поставили начало преди почти столетие.
С протокол №1 от 5 март 1922 учредителното събрание на „Красноселското народно читалище“ избира за свой председател Коста Илиев, за секретар Иван Недев – учител, издател на детски списания, учебници по пеене и рисуване, подпредседател Христо Стоев, касиер Боян Панайотов, библиотекар Антон Дертлиев и съветници:- Славчо Котларски, Иванка Въжарова и Александър Иванов. Всички те са основните дарители на средства и лични притежания за читалището ни в периода 1922-1938 г., а през 1950 г. Иван Милчев погасява остатъка от 50 000лв. заем от Красноселската популярна банка взет за построяване на сградата.
Председатели на читалището от създаването му до днес са: Коста Илиев, Христо Стоев, Иван Недев, Асен Василев, Антон Измирлиев, Проф. Владимир Христов Васил Райчин, Васил Кесяков, Стефан Аврамов, Траян Рунтов, Георги Дерменджиев, Николай Попов, Михаил Кербел, В. Богословов, Методи Спасов, Д-р Васил Атанасов, Николай Детистов, Боримир Атанасов, Стефка Новакова-Соловьова, Юлия Гюрова
Секретари на читалището от създаването до днес са: Иван Недев, Тодор Чолаков, Климент Симеонов, Стефан Милев, Иван Георгиев, Славчо Котларов, Васил Петракиев, Стоян Долмов, Добринка Балабанова, Евдокия Спасова, Ботьо Ботев, Кирилка Спасова
ЛЕТОПИС НА ДЕЙНОСТИ НА ЧИТАЛИЩЕТО
1922 г. – създава се библиотека с дарени от Славчо Котларов 1000 книги. Първият библиотекар е Антон Дертлиев.
1924 г. – начало на театрална самодейност поставя Иван Волний
1931 г. – започва издаването на читалищния вестник „Красноселски вести“ от журналиста Климент Симеонов
1932 г. – един път месечно излиза в. “Възход“
1933 г. – Американска забавачница с г-ца Кантарджиева
1933-1942 г. - „Известия на Красноселското народно читалище“
1934 г.- на 25 ноември се създава Дамски комитет, за културно-просветно издигане на жените с председател Димитрица Атанасова
1934 г. – читалищен хор с музикален ръководител Екатерина Василева
1937 г. – детска театрална група
1937 г. – литературен кръжок
1937 г. – младежка група, за да разшири влиянието на читалището
1946 г. – театрален колектив „Млада гвардия“, който през 1956 г. е столичен първенец и на 2-ро място в страната, а Иван Волний е отличен за най-добър самодеец в страната
1947 г. – женски хор „Победа“ с диригент Мария Кумбилиева
1953 г. – литературен кръжок с ръководител Асен Бдинец, Росица Чакалска и Емил Рупел
1954 г. – Детска музикална школа по пиано, цигулка, акордеон и солфеж
1955 г. – открит е филиал на читалището
1957 г. – Детска школа по немски и френски език
1961 г. – Детска забавачница по английски език
1961 г. – вечерни курсове по немски, френски и английски език
1962 г. – Балетна школа
1963 г. – народен университет
1964 г. – курсове за подготовка на зрелостници и кандидат-студенти
1964 г. – младежки състав „Живо слово“
1964 г. – детска забавачка по френски език
1964 г. – курсове за подготовка по математика и български език
1966 г. – дейност „Музейно дело“
1967 г. – фото-клуб от 35 младежи
1968 г. – курс за музикално обучение на деца от предучилищна възраст – 4 годишни, по акордеон, пиано и мелодика. Този първи опит в страната е дело на преподавателите от читалището Васка Матеева и Борис Аврамов и като „Метод за музикално обучение на деца от предучилищна възраст“ е издаден от държавно издателство „Музика“ през 1972 г. и преиздаден през 1979 г.
1970 г. – създаден е първият в страната детски оркестър „Малките Орфейци“ с деца на възраст 5-6 годишни, използващи 4 вида инструменти: - мелодика; акордеон; пиано; ударни инструменти и диригент 5 годишно момче с ръководители Васка Матеева и Борис Аврамов
1970 г. – Битов състав за народни песни
1972 г. – танцов състав
1986 г. – Детска музикална школа по китара с ръководител Румен Трифонов
1993 г. – Младежки фолклорен състав с ръководител Т. Прашанов и диригент Н. Петрова
2001 г. – модерен балет с ръководител Кирил Костадинов
2003 г. – модерен балет „Естрея“ с ръководител Румяна Кацарова
2008 г. – Детска театрална школа „Водолей“ с ръководител Симона Попова
2010 г. – Дамска вокална група „Наслада“
2013 г. – Балетна школа „Емоция“ с хореограф Катя Ангелова
2014 г. – Театър „АЯ“ – с професионалните актьори Антоанета Палазова и Ивайло Аспарухов
2015 г. – Детска театрална школа „АлЯ“ с ръководител Антоанета Палазова и Ивайло Аспарухов
2015 г. – Детска вокална група „Сладкишчета“ с репетитор Радослав Стоименов
